Светът по-добър ли е заради науката и технологиите? Пазаруваме от дома си, сърфираме в интернет... Същевременно се чустваме по-празни, по-самотни и по-откъснати един от друг от когато и да било в историята на човечеството. Може би търсим смисъл, но какво е смисълът? Имаме безмислени професии, взимаме си безумни отпуски. Пазаруваме на кредит в моловете още и още неща в опит да запълним празнотите в живота си. Чудно ли е, че сме загубили ориентация?
Запиташ ли се дали си щастлив, веднага спираш да бъдеш.
Всяка минута, в която си ядосан, губиш 60 секунди щастие.
Повечето хора по-скоро биха били убедени, че са нещастни, отколкото да рискуват да бъдат щастливи.
Щастието не е крайна спирка. То е начин на пътуване.
След като щастието ти зависи от това, което прави някой друг, явно наистина си имаш проблем.
Десетки свещи могат да се запалят от една, без да съкратят нейния живот. Щастието не намалява, ако се споделя.
Ако на света имаше повече хора, които желаят собственото си щастие повече, отколкото желаят нещастието на другите, за няколко години бихме постигнали рая!
Щастието е като здравето. Щом не го забелязваш, значи го имаш.