
Френски император (1804-14 и 1815), пръв консул на Френската република (1799-1804). Роден в гр. Аячо, остров Корсика. Издига се във френската армия по време на Великата френска революция и във войните на Директорията. Чрез държавен преврат на Осемнадесети брюмер (9 ноем. 1799) ликвидира Директорията; като пръв консул съсредоточава в ръцете си цялата власт. През 1804 се обявява за император и установява абсолютистки режим. Води непрекъснати завоевателни войни и подчинява почти цяла Западна и Централна Европа. През 1812 нахлува в Русия (виж Отечествена война на Русия 1812), но е разгромен. Претърпява поражение в решителната Лайпцигска битка 1813, принуден е да се отрече от престола (апр. 1814) и е заточен на остров Елба. На 1 март 1815 отново поема властта във Франция, но след поражението при Ватерлоо (18 юни 1815) повторно се отрича от престола. Заточен е на остров Света Елена, където умира.