Старогръцки философ. Ученик на Сократ, след чиято смърт основава в Атина (около 387 пр. Хр.) философска школа - Академия. Приема, че съществуват 2 свята: свят на идеите и вторичен, материален свят. Идеите са неизменящи се образци на вещите. Източник на истинското знание е процесът, по време на който душата си припомня света на идеите, съзерцаван от нея, преди тя да се всели в човешкото тяло. Учението на Платон се възражда по-късно от неоплатонизма (Плотин) и християнството. От съчиненията му (високохудожествени диалози) са запазени "Апология на Сократ", "Менон", "Кратил", "Пир", "Федон", "Федър", "Теетет", "Парменид", "Софист", "Тимей", "Държавата", "Закони" и др. Добрите хора не се нуждаят от закони, за да се държат правилно, а лошите винаги ще намерят как да ги заобиколят.
Който сам не се убеди, никой не може да го убеди
Животът е само един миг между две вечности.
Само мъртвите са виждали края на войната.
В любовната аритметика едно плюс едно е равно на две, а две минус едно е равно на нула (нищо).