Алън Александър Милн

Шотландец по рождение, Алън Александър Милн (Alan Alexander Milne) прекарал детството си в Лондон, където баща му бил директор на подготвително училище. Ранното му обучение било поверено на младия му наставник Хърбърт Уелс – години по-късно Милн описва Уелс като “великолепен писател и приятел”. Образованието му продължило в Уестминстърската Школа и в колежа Тринити, Кеймбридж. В библиотеката на колежа той завещал да се пазят ръкописите на “Мечо Пух” ("Winnie the Pooh") и “Къщичката в къта на Пух” ("The House At Pooh Corner"). Още незавършил колежа, той публикувал първите си литературни опити в хумористичното списание “Punch” и месец след 24-тия си рожден ден постъпил на работа там като помощник редактор – работа, която запазил до избухването на Първата Световна война. През 1913 г. Александър Милн се оженил за Дороти Дафни де Селинкорт и им се родило момченце на име Кристофър. Макар и известен пацифист, Милн се записал в кралския полк Уоруикшър и през Първата Световна се бил във Франция. През 1934 г. написал книгата си “Достоен мир” ("Peace With Honour"), с която изобличавал войната. Десет години по-късно публикувал стихосбирката “Когато бяхме много малки” ("When We Were Very Young"), повечето от стиховете в която били познати на читателите от страниците на “Punch”. През 1926 г. се появило и Мечето с много малко ум – Мечо Пух. През 1927 г. Милн написал още една книжка с детски стихове “Вече сме на шест години” ("Now We Are Six"), а година по-късно излязла и последната част от четирилогията, а именно “Къщичката в къта на Пух”. Популярността на Милн растяла главоломно и той се замислял вече дали да не напише нещо по-кърваво – някой детективски роман, например. В интервю, дадено след феноменалния успех на Пух, той казва: “Ще ми се да избягам от тази мечка, както ми се искаше да избягам и “Punch”, абе просто да избягам… Уви, напразно…” Първите две глави от “Мечо Пух” видели бял свят в London Evening News на 24-ти декември 1925 г. и излъчени по радио BBC на следващия ден – Коледа. Гласът, който ги озвучил в радио-версията, принадлежал на Доналд Калтроп. Александър Милн винаги подчертавал, че бил вдъхновен да пише книгите и стиховете за Пух от жена си Дафни и сина си Кристофър. А истината е, че Александър Милн никога не е писал истории за деца. Книгите му били предназначени не за децата, а за детското у всеки от нас. Той даже не четял собствените си произведения на сина си Кристофър, а вечер го приспивал с разказите на един от любимите си автори – Пелъм Гренвил Уудхаус. Този комплимент Уудхаус му върнал като описал Милн като “моят любим автор”. Самият Кристофър изненадващо прочел “Мечо Пух” около 60 години след първото му публикуване. Книгата вече била преведена на 20 езика, включително старогръцки и латински! През 1952г. Александър Милн претърпял операция на мозъка и останал инвалид. Последните четири години от живота си прекарал на легло в Кочфорт Фарм, Съсекс. Не спирал да чете. След тежко боледуване починал на 31.1.1956г. През 1996 WaterStone’s – водеща издателска фирма в Англия, поставила книгата на Милн на 17-то място сред стоте най-четени книги на ХХ век. За всички деца и възрастни, незабравили детското в себе си, обаче, “Мечо Пух” може да бъде само на едно място от всички класации. На първото.