Да обичаш, значи да страдаш. Но да бъдеш обичан, значи да намериш смисъл в страданието.
Болката трябва да се прикрива, тя не принадлежи на никого другиго.
Споменът за щастието не е вече щастие, но споменът за болката е двойно по-голяма болка.
По-добре да страдаш, отколкото да причиниш страдание.
Колкото и голямо да е страданието, то е безсилно пред едно изморено тяло.
Някой винаги чака някого, а другия никога не се завръща у дома. Винаги някой обича някого малко повече, отколкото е обичан и след време този някой изпитва желание да унищожи другия, за да не му причинява болка.
Ако те боли, значи още си жив.