Руски писател, почетен член на Петербургската академия на науките (1910). Създател на религиозно-философско учение (толстоизъм) за непротивене на злото с насилие. Майстор на реалистичната психологическа белетристика. В творчеството си изобразява основните противоречия в руското общество от премахването на крепостното право до Руската революция 1905, разглежда актуални проблеми в социален и философски аспект, изразява стремежа на личността към нравствено съвършенство. Романи - "Война и мир" (4 тома), "Ана Каренина", "Възкресение", автобиографична трилогия, повести - "Крайцерова соната", "Хаджи-Мурат", разкази - сборник "Севастополски разкази", драми - "Силата на мрака", "Живият труп", комедии, творби за деца, публицистика, критика, дневници, педагогически съчинения.