Йосиф Сталин (Йосиф Висарионович Джугашвили)

Съветски политик, генералисимус (1945). От 1900 в нелегалност (псевдоним Коба до 1913); заточаван в Сибир. Участва в Революцията 1905-07, в Октомврийската революция 1917, в Гражданската война 1918-20. Народен комисар по въпросите на националностите (1917-22) и на държавния контрол (1919-22). Генерален секретар (1922-34) и секретар (1934-53) на ЦК на РКП (болшевики), на ВКП (болшевики) и на КПСС, член на ЦК (1917), на Политбюро на ЦК (Президиума) (1919-53) на КПСС. През 1924-29 елиминира евентуалните претенденти за поста генерален секретар - Л. Б. Каменев, Г. Е. Зиновиев, Н. И. Бухарин, А. И. Риков, Л. Д. Троцки. Член на ИККИ (1925-43), на Всесъюзния централен изпълнителен комитет. Провежда политика на централизация по отношение на отделните съветски републики. През 1929-38, като изгражда тоталитарна система на управление, Сталин извършва ускорена индустриализация, насилствена колективизация на селското стопанство. Международните отношения на СССР се ръководят от Сталин. Правителството сключва Германо-съветския пакт за ненападение (авг. 1939); присъединени са Западна Украйна, Западна Белорусия, Литва, Латвия, Естония. През Отечествената война на СССР е председател на Държавния комитет на отбраната (1941-45), поема Главното командване, народен комисар на отбраната (1941-47) и върховен главнокомандващ. Председател на Съвета на народните комисари (Министерския съвет) на СССР от 1941. Сталин съвместно с У. Чърчил, Ф. Рузвелт и Х. Труман решава военните и международните въпроси по време на и след II световна война (виж Техеранска конференция, Ялтенска конференция, Потсдамска конференция). По време на управлението на Сталин са извършени политически репресии, които имат тежки последствия за СССР и страните от Източна Европа. ХХ конгрес на КПСС (1956) отхвърля култа към личността на Сталин.