Иван Минчов Вазов

Български народен поет, действителен член на БКД (1881), почетен член на БАН (1921), почетен доктор на филологическите науки. Брат на Г. Вазов и В. Вазов. Изпратен от баща си да учи търговия в Олтеница, Румъния, Вазов се сближава с българските революционери емигранти, които допринасят за оформянето му като поет и гражданин. През 1880-86 живее в Пловдив; дейно участва в културния и обществено-политическия живот. Като русофил е принуден да емигрира; установява се в Одеса (1887). От 1889 живее в София. Министър на народната просвета (1897-99). Вазов е патриарх на новата българска литература. Твори във всички художествени и художествено-публицистични жанрове. Творчеството му е демократично и хуманистично, свързано с борбите, страданията и въжделенията на народа. Жив отклик на Априлското въстание и Руско-турската освободителна война са стихосбирките "Пряпорец и гусла", "Тъгите на България", "Избавление", цикълът "Епопея на забравените" - най-яркото му поетично дело. Възпява свободата, човешкия напредък, красотата на българската природа и българския език; изобличава обществените недъзи, политическия гнет и безправие - "Гусла", "Поля и гори". В повестите си - "Чичовци", "Немили-недраги", разкрива бита, нравите, патриотизма и демократичните идеали на народа. Най-значителното му произведение е романът "Под игото" (1894) - национална епопея, широка панорама на живота на българите от последното десетилетие преди освобождението от османско иго; пресъздава подготовката, избухването и потушаването на Априлското въстание. Разкази, пиеси, публицистика, преводи.