
Германски философ, математик, физик, държавник; основател и председател (1700) на Германската академия на науките в Берлин, член на лондонското Кралско дружество (1673) и на Парижката академия на науките (1700). Според Лайбниц (главно съчинение "Монадология") светът е съставен от безкрайно много монади - абсолютно прости, непротяжни субстанции, изолирани една от друга. Всяка от тях притежава вътрешна дейна сила и съдържа цялата Вселена в зародиш. Монадите се различават по степента на самоосъзнаване на вътрешното си съдържание. Между тях съществува "предустановена хармония". Бог е първичната монада. Приема, че истините на естествознанието (за разлика от истините на логиката и на математиката) имат случаен характер. Учението на Лайбниц съдържа елементи на диалектика. Предшественик на математичната логика. Изобретява математична машина (1673). Един от създателите (с И. Нютон) на диференциалното и интегралното смятане. Работи и в областта на механиката, на техниката и др.