
Френски писател, философ и историк, член на Френската академия (1746). Най-яркият представител на Просвещението. Един от идеолозите на Великата френска революция. Теоретична основа на философските му възгледи е сенсуализмът; популяризира идеите на Дж. Лок и И. Нютон. Творчеството му е много богато тематично и жанрово, насочено е против религиозния фанатизъм, догматизма и потисничеството, проникнато е от толерантност и уважение към човека. Характеризира се с изящен стил, бляскаво остроумие и критичен дух. Трагедии в стила на класицизма - "Заира", "Брут", философски повести - "Кандид, или Оптимизмът", сатирични поеми - "Орлеанската дева", историко-философско съчинение - "Есе върху нравите и духа на народите...", "Философски речник". Участва в издаването на "Енциклопедия, или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите".