Германски поет, белетрист и мислител, естествоизпитател, теоретик на изкуството. Най-видният представител на немския класицизъм. Първите му значителни творби разкриват идеите на движението "Буря и устрем" - цикъл "Песни от Зезенхайм", "Гьоц фон Берлихинген" (първата немска историческа драма), роман "Страданията на младия Вертер". От 1775 се установява във Ваймар, министър (1775-85), открива и ръководи театър, пише много природонаучни студии. След пътуванията си до Италия, вдъхновен от непосредственото въздействие на античната култура, създава драмите "Ифигения в Таврида", "Егмонт", "Римски елегии" и др. Философската му драма "Фауст" е обобщение на европейската просветителска мисъл от 18 в. Към големите му постижения принадлежат и най-значителното произведение на т.нар. образователен роман в немската литература "Вилхелм Майстер - години за учение", мемоарната проза "Поезия и истина из моя живот", лирическият сборник "Западно-източен диван". Творчеството на Гьоте оказва огромно влияние върху развитието на европейската култура.