Йордан Стефанов Йовков

Български белетрист и драматург, роден в Жеравна. Учител в Добруджа. Участва във войните (1912-18). Чиновник в българската легация в Букурещ (1920-27) и в Министерството на външните работи. Майстор на разказа. Творчеството му е един от върховете на българското повествователно изкуство. С психологично проникновение, с любов и съчувствие описва народния живот, народните стремежи към човечност и социална справедливост. В разказите си за войните разкрива душата на българския селянин войник, високата му нравственост - "Разкази" (3 тома). В творбите му реализмът се преплита с романтичната мечта за човешко щастие, за тържеството на красотата в обществените и в личните отношения. Йовков създава жив поетичен свят на благородни и човечни хора със силни страсти. Разкази - "Песента на колелетата", "Вечери в Антимовския хан", "Старопланински легенди" (най-поетичните му разкази), романи, драми - "Албена", "Боряна".