Никита Сергеевич Михалков

Изтъкнатият руски режисьор, актьор и сценарист, народният артист на Русия се ражда в Москва в семейството на известни дейци на културата. Баща му - Сергей Михалков – е поет и драматург, автор на известни детски стихове и на текста на химна на Съветския съюз. Майка му - Наталия Кончаловска – поетеса и преводач. Брат му - Андрей Кончаловски - кинорежисьор.
От първия брак на Михалков с актрисата Анастасия Вертинска се ражда синът му Степан, който както и баща си, служи войник в Далекоизточния флот, а днес се занимава с кинорежисура. От втория си брак – с Татяня Михалкова, имат три деца: Анна, Артьом и Надя. Ана и Артьом учат във ВГИК, а най-малката Надя, която се снима във филма "Изпепелени от слънцето", още е ученичка.
В детството си се посещава музикална школа, а след това се записва в театрално училищe и по-късно - в режисьорския факултет на Всесъюзния държавен Институт по кинематография, в класa на Михаил Ром. След завършването на института Никита Михалков изкарва военната си служва в Камчатка на ядрена подводница в Тихоокеанския флот. Актьорският му дебют е през 1959 година (във филма "Слънцето свети за всички"), а след ролята на Коля във филма на Георгий Данелия "Аз крача по Москва" придобива всенародна популярност. През 1974 на екраните излиза първият филм на Михалков-режисьора "Свой сред чужди, чужд сред свои". Десетилетието 1974-1984 преминава за Михалков много плодотворно. Практически ежегодно на eкраните в страната излизат негови филми: "Раба любви" (1976), "Незавършена пиеса за механично пиано" (1977), "Пет вечери" (1979), "Няколко дни от живота на Обломов" (1980), "Роднини" (1982), "Без свидетели" (1983). Филмите му получават международно признание, печелят награди на световни и всесъюзни фестивали.
През 80-те години Михалков много и успешно се снима като актьор. Най-известните му роли са в "Сибириада" на Андрей Михалков-Кончаловски (1979), "Гара за двама" (1983), "Жесток романс" (1984) – на Елдар Рязанов. През 1986 на 5-ия конгрес на кинодейците Михалков произнася принципна, гневна реч в защита на Сергей Бондарчук. Това се оказва толкова несъзвучно с времето на "перестройката", че предизвиква отчуждението на много от колегите му. По-късно Н. Михалков разказва: "След моето изказване се говореше, че Михалков е направил грешка, не заложил на когото трябва. Искам да бъда разбран правилно: Бондарчук не ми е роднина, свързват ни само професионални отношения. Но той засне "Война и мир", "Съдбата на човека", "Те се сражаваха за Родината". Като режисьор е дал много на съветското кино и това е обективно. Дразня се когато хора раболепно мълчали до вчера, днес (само защото са им казали, че може) зачеркват Бондарчук от списъка на делегатите на конгреса." Очевидно именно тази принципна позиция на Михалкова става повод следващият му филм, "Очи черные"(1987 г), който той снима в Италия, да бъде приет на щик от съветската критика, независимо от всички призове от кинофестивали по цял свят.
По-късно тази ситуация (разгромна критика при успех сред зрителите и на международни кинофестивали) започва да се повтаря с всеки нов филм на Михалков. В края на 80-те Михалков създава продуцентското обединение "Три Т" (Творчество, Товарищество, Труд), което успешно работи и до днес. Първият филм, заснет с участието на това обединение, става филмът на Михалков "Урга" (1991 г) - притча за монголска семейна двойка, живееща в степта. Филмът има шумен успех на световните кинофестивали, събира доста награди и получава номинация за Оскар.
През 1993 Михалков завършва филма "Анна. От 6 до 18", разказващ за живота на дъщеря му Анна.
През 1994 снима филма "Изпепелени от слънцето", спечелил много международни награди – най-главните от които са Гран-при в Кан и "Оскар" за най-добър чуждестранен филм.
През 1999 излиза последният засега филм на Михалков "Сибирският бръснар".