6 цитата   2177 преглеждания

Алън Александър Милн 1882-1956

Шотландец по рождение, Алън Александър Милн (Alan Alexander Milne) прекарал детството си в Лондон, където баща му бил директор на подготвително училище. Ранното му обучение било поверено на младия му наставник Хърбърт Уелс – години по-късно Милн описва Уелс като “великолепен писател и приятел”. Образованието му продължило в Уестминстърската Школа и в колежа Тринити, Кеймбридж. В библиотеката на колежа той завещал да се пазят ръкописите на “Мечо Пух” ("Winnie the Pooh") и “Къщичката в къта на Пух” ("The House At Pooh Corner"). Още незавършил колежа, той публикувал първите си литературни опити в хумористичното списание “Punch” и месец след 24-тия си рожден ден постъпил на работа там като помощник редактор – работа, която запазил до избухването на Първата Световна война. През 1913 г. Александър Милн се оженил за Дороти Дафни де Селинкорт и им се родило момченце на име Кристофър. Макар и известен пацифист, Милн се записал в кралския полк Уоруикшър и през Първата Световна се бил във Франция. През 1934 г. написал книгата си “Достоен мир” ("Peace With Honour"), с която изобличавал войната. Десет години по-късно публикувал стихосбирката “Когато бяхме много малки” ("When We Were Very Young"), повечето от стиховете в която били познати на читателите от страниците на “Punch”. През 1926 г. се появило и Мечето с много малко ум – Мечо Пух. През 1927 г. Милн написал още една книжка с детски стихове “Вече сме на шест години” ("Now We Are Six"), а година по-късно излязла и последната част от четирилогията, а именно “Къщичката в къта на Пух”. Популярността на Милн растяла главоломно и той се замислял вече дали да не напише нещо по-кърваво – някой детективски роман, например. В интервю, дадено след феноменалния успех на Пух, той казва: “Ще ми се да избягам от тази мечка, както ми се искаше да избягам и “Punch”, абе просто да избягам… Уви, напразно…” Първите две глави от “Мечо Пух” видели бял свят в London Evening News на 24-ти декември 1925 г. и излъчени по радио BBC на следващия ден – Коледа. Гласът, който ги озвучил в радио-версията, принадлежал на Доналд Калтроп. Александър Милн винаги подчертавал, че бил вдъхновен да пише книгите и стиховете за Пух от жена си Дафни и сина си Кристофър. А истината е, че Александър Милн никога не е писал истории за деца. Книгите му били предназначени не за децата, а за детското у всеки от нас. Той даже не четял собствените си произведения на сина си Кристофър, а вечер го приспивал с разказите на един от любимите си автори – Пелъм Гренвил Уудхаус. Този комплимент Уудхаус му върнал като описал Милн като “моят любим автор”. Самият Кристофър изненадващо прочел “Мечо Пух” около 60 години след първото му публикуване. Книгата вече била преведена на 20 езика, включително старогръцки и латински! През 1952г. Александър Милн претърпял операция на мозъка и останал инвалид. Последните четири години от живота си прекарал на легло в Кочфорт Фарм, Съсекс. Не спирал да чете. След тежко боледуване починал на 31.1.1956г. През 1996 WaterStone’s – водеща издателска фирма в Англия, поставила книгата на Милн на 17-то място сред стоте най-четени книги на ХХ век. За всички деца и възрастни, незабравили детското в себе си, обаче, “Мечо Пух” може да бъде само на едно място от всички класации. На първото.

Не може да не уважаваш някой, който може да напише Вторник, дори и да е с правописни грешки. Но правописът не е всичко. Има дни, когато да напишеш Вторник — просто не е нужно.

Понякога седя и си мисля... а понякога просто си седя.

Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.

Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед... и това са две гърненца с мед.

Колкото повече, толкова повече!

Една есенна утрин, когато вятърът беше отвял през нощта всичките листа от дърветата и сега се опитваше да отвее и клоните им, Пух и Прасчо седяха на Местенцето за Мислене и се чудеха какво да правят.
- Това, което мисля - каза Пух, - е: мисля да отидем в Къта на Пух да видим Ийори, защото може би вятърът е отвял къщата му и може би той ще пожелае да му я построим отново.
- Аз пък мисля - каза Прасчо, - мисля да отидем да видим Кристофър Робин, само че той сега няма да е у дома си. Значи не можем да го видим.
- Хайде да отидем да видим всички - каза Пух. - Защото, когато си ходил няколко мили по вятъра и влезеш неочаквано в някой дом и ти кажат: "Здрасти, Пух, тъкмо навреме си дошъл за малка кльопачка", и ти си дошъл - това аз наричам Приятелски Ден.
Прасчо мислеше, че трябва да имат Причина, за да обходят всички, например Търсене на Малчо или Организиране на Експедиция. Ако Пух може да измисли нещо...
Пух можа:
- Ще отидем, защото е Четвъртък - каза той, - и ще пожелаем на всеки Много Щастлив Четвъртък. Хайде, Прасчо.