5 цитата   2560 преглеждания

Конфуций около 551-479 пр. Хр.

Древнокитайски просветител, философ и педагог. Събира исторически материали и народни песни. Проповедите му, записани от неговите ученици, са събрани в книга "Лун ю" ("Беседи и съждения"). Главно място в тях заема етико-политическото му учение, което изисква уважение към по-възрастните и заемащите по-високо обществено положение. През 3-2 в. пр. Хр. конфуцианството е превърнато в норма на живот и културна дейност.

Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека; да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. Умният човек не губи нито човека, нито думите си.

Най-великата доблест не е в това никога да не паднеш, а да се изправиш всеки път, когато паднеш.

Намери си работа, която ти харесва, и никога няма да ти се налага да работиш.

Който иска да потуши страстите, като ги задоволява, той гаси огън със слама.

Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да казва.